Статията е публикувана в списание “Майчинство”, 10 съвета за родители на новородено.

Наръчник за оцеляване на млади родители

Наръчника е създаден от др.Харви Карп, по програмата „Най-щастливото бебе“ и преведен със съдействието на Сдружение “Бебе и дете”

Най-важната задача на родителите е да обичат бебето си до полуда. Но следващите най- важни задачи са: да хранят успешно бебето и да могат да го успокоят когато то плаче.
Родителите, които се затрудняват, с която и да е от тези две задачи се чувстват разстроени и отчаяни. Много родители са шокирани да открият, че плача на тяхното бебе е най-голямото им предизвикателство. След първите седмици на живота си, всяко 5-то бебе плаче часове наред всеки ден … без видима причина. В „Най-щастливото дете”, д-р Харви Карп учи родителите, че е лесно да се успокояват плачещите бебета и доказва, че цялата идея за коликите е просто един от многото митове, които новите родители научават за бебетата.
Тази неопитност ни води до това да разчитаме на съветите на книги, на приятели и интернет, но какво ако информацията, която ни дадат е грешна?
Всички млади родители знаят, че ако поискат съвет от 5 човека, ще получат 10 различни мнения.
Е не, че сте ни ги искали, но и ние да дадем нашите 10 съвета ☹
Те ще ви помогнат да запазите здрав разум, да оцелеете и да издържите на предизвикателствата през първите месеци от живота на вашето бебе.
1.Вярвайте си:
Вярвайте на своите чувства и се отпуснете. В този момент нуждите на вашето бебе се свеждат до мляко и подхранваща любов . Повечето родители се чувстват ту като професионалисти от първодивизионната лига, ту като нелепи новобранци, но не забравяйте, че новата майка обикновено на шесто чувство знае кое е най – правилното решение. Вие сте част от непрекъснатата верига на успешни родители, започнала в началото на времето!
2. Намалете очакванията си! …. Повече

или на:
10 съвета за родители на новородено

 

 

 

 

 

 

С голяма радост , искам да ви съобщя , че в Пловдив вече има плуване за бебета. Ето малко информация защо трябва да отделим време и средства за най-любимите си същества. Занятията във вода с новородени и поотраснали кърмачета съвсем не са някакво модерно увлечение. Плуването при бебетата е задълбочено, изучавано в медицината и педагогиката.

Водата съществува от векове и във водата е създаден живота. В околоплодна вода бебето расте десет лунарни месеца. През цялото време на интраутеринния живот, детето се развива в мека и топла водна среда, която му е позната и безопасна. Детето чува шума на протичащата кръв, сърцебиенето, майчиния глас. Положителните усещания, които изживяват бебетата в корема на майката могат да имат своето продължение. Благодарение на бебешкото плуване, родителите укрепват здрава емоционална връзка между тях и бебенцето. Също така научават как да носят правилно детето си и да се наслаждават на миговете изпълнени с радост и щастие.

Какво представлява понятието „плуване за бебета”?

Децата запазват пасивната си адаптация към водната среда още от пренатален период. В повечето случаи бебета се чувстват приятно при пребиваването си във вода. Движенията, които кърмачето осъществява във вода напомнят за плуване. Те са спонтанни, тъй като кърмачето още няма развити двигателни умения. При бебешкото плуване винаги трябва да се съобразяваме с актуалния етап на развитие на двигателната система. Започваме с леки упражнения в позиция по гръб, защото това е естествената и безопасна позиция за новороденото бебе. След укрепване на мускулите около врата (след първия етап на изправяне) можем да преминем в позиция по корем. Движенията се извършват бавно и чувствително. Ниската гъстота на тялото на кърмачето допринася за изключително добра плавателност.

Повече на:

На бабин ден, реших да ви разкажа за моята баба.

Тя е била акушерка , единствената в района на гр. Брацигово и заобикалящите го села. От първите акушерки , които са учили за това.

За това, колко я обичат хората, съм усещала от отношението , когато съм се запознавала с някой и са ме питали : „ Ти, чие дете си? ” и когато обясня – с усмивка и умиление казваха „ О, мен баба ти ме е хващала.”

Аз се казвам точно като нея – Елена Стоянова и едва ли случайно, се оказва , че всеки си има път , по който да си върви . След като минах през точните науки, превърнах в свое хоби грижата и помощта на бъдещи и настоящи родители , а по – късно в своя професия.

В акушерското училище в София
Баба ми, Елена Стоянова е дребна женица , вече на почти 95 години. Завършила е гимназия в родния си град Брацигово и е продължила образованието си в акушерското училище в София. Смятала да учи медицина , но годините ѝ се сторили много. По това време вече била сгодена за дядо ми Стоян и той поел таксата за обучението по акушерство , която никак не била малка. Вярва , че раждането е свято нещо. Обикнала професията си още с първите посещения в родилна зала, а след първия опит за израждане , разбрала , че това е ще е нейно призвание. Благодарна е за доброто отношение на акушер-гинеколозите към всички обучаващи се акушерки и за знанията и уменията, които е попила от тях.

През 1942г. вече е била действаща акушерка първо в с. Равногор. Живеела в една стая под кметството. Тогава още нямало здравна служба, а да не говорим за родилен дом. Израждала жените по къщите им. Тогава се раждали по 4-5 деца в семейство. Случвало се понякога жените да родят в къшлите ( временни постройки по нивите, далеч от дома ) и от там с каруци, коне а понякога и пеша идвали при нея , за да ги обслужи както се полага на родилка и бебето ѝ.

През 1944г. , в студен зимен ден се ражда баща ми ( първото ѝ дете ) в гр. Пещера. Прибират се у дома с шейна поради липса на друг транспорт. Но жените не спирали да раждат и имали нужда от нейната грижа, нямало значение , че тя самата била родилка. Тогава той бил неотлъчно до нея. От начало го слагала на леглата в селските къщи , но хванал въшки :) и започнала да събира два стола в средата на стаята и го слагала да спи там.

Същата година превръщат една от къщите в Брацигово – „Шишковата къща” в родилен дом и тя започва да работи там. Ползвала три стаи: едната била за родилно, другата имала три легла – пред зала , а третата – помощна. В чайника имало винаги топла вода и само добрата хигиена ги спасявала от заразите.

Когато имало усложнения търсила помощта на местния лекар , др. Пейо Мишев ( в последствие , той станал известен хирург ). Когато , обаче, дошло време съпругата му да ражда първото им дете, той отказал да я доведе в родилното и помолил баба ми да отиде да ѝ помогне в къщи.
При нужда , когато имало тежки случаи от гр. Пещера идвала линейка.

Елена Стоянова е израждалa по стотина деца на година
Късмет, божа работа или висок професионализъм и голямо сърце , вярващо в женската сила, успяват да я доведат до 33 – годишна практика, без да има случай на мъртво родено дете. Казвала ми е, че понякога се е случвало при раждане бебе да се задуши за секунди , но после всичко се оправяло.

Хората я познават и почитат. На Бабин ден не я забравят. Майките родили при нея, носели пити с мед и др. почерпки, дарявали кърпи и миели символично ръцете ѝ – спомня си за хубавите дни с умиление .

През 1975 г. закриват родилното отделение и тя се пенсионира.
Според нея не е добре майките да знаят пола на бебето – липсва онзи хубав момент на изненада. Казва , че рядко грешала , познавала го по тоновете, но не им казвала. От практиката се е научила, че раждането върви леко ако жената е спокойна. Не трябва да има страх, а и колкото по-малко намеса има , толкова по малко усложнения.

Моята баба Елена вече не е в много добро здраве, но спомените често я отвеждат в онзи период, когато е помагала на жените. За нея сега се грижат моята леля Жана и калеко ми Груйо.
Аз съжалявам, че не намерих своето място по-рано. Можех да почерпя от нейния опит , да стигна до дребните неща, които тя знае и може. Процесът на раждане не се е променил от хил. години.

Сега мога да направя само това – да разкажа, какво косвено съм наследила и как да бъдеш акушерка , не е просто образование, а начин на живот.

 

 

 

 

 

 

 

 

Как започнахме ?

Точно преди една година, в един ден понеделник, две от най-големите централни улици в Пловдив осъмнаха с  два Билборда, на които пишеше „Чудесата се случват.” Сигурно много хора са се питали какво точно рекламират и малко от тях са разбрали.

Те имаха обаче своята роля – реклама на това,  че не бива да  сме безразлични как се раждат децата ни и че ние родителите им сме главните герои в този филм.

Какво се случи?

Точно една година измина и от както „Ели за мамите” е он-лайн.  Идеята за този  този  блог отлежаваше дълго и сигурно щеше да мине още време,  ако не се беше случило нещо:

Като за начало на блога споделих с вас един разказ за  Раждането на Надя , която ме беше поканила за нейна дула. Пътя , който изминаха тя и нейния съпруг Стоян,  беше изпълнен трудни и важни решения. Накратко : Надя очакваше третото си дете след две оперативни раждания. Беше решила да изживее естественото раждане , почти с цената на всичко. В стремежа си лекарите да я разубедят, понякога използваха  тежки заплахи. Колкото силна и решителна да беше Надя, това нямаше начин да не я разстрои и да развали баланса ѝ. В разговорите ни , докато обсъждахме различни варианти, тя често казваше: „ Ако оживея , в центъра на Пловдив ще сложа мой Билборд, за да видят пловдивчани , че е възможно и че съм жива”. Случва се ако знаеш защо го искаш и колко е важно това за всяка майка.

Аз си признавам , честно, че си мислех , че тя само така си говори. И че след  като мине раждането и отмине  спомена за лошите мисли , ще забрави за това. Но явно все още не познавах Надя добре.

Всичко мина благополучно и  месец – два след раждането на Сияна, един ден Надя се обади и каза че снимките за Билборда са готови , само трябва да се даде web адрес , където ще бъде качен разказа.

Нямах много време да мисля. Така набързо направихме блога и още по- бързо на 18.11.2012 г. беше он-лайн.

През тази една година присъствах на различни и противоречиви раждания , запознах се с нови хора , които са вложили усилията си в подобни дейности и които вярват в промяната. Всичко това ми даде нови идеи, сили и мотив да продължа нататък. Аз направих и своята равносметка, която ще споделя с вас в началото на 2014г.

Направете я и вие.

 

 

 

 

 

” Най – щастливото бебе”

Това не е конкурс за щастие, за бебета или за родители , а програма, която с няколко техники задейства успокояващият рефлекс при плачещите бебета . Методите са на д-р Харви Карп и се прилагат успешно в цял свят. Неговите изследвания съчетават успешно съвременната медицина с мъдростта на древните народи . Доказва  , че човешките бебета , всъщност не са готови да се родят.

”Първите 3 месеца бебето прилича по-скоро на ембрион, отколкото на напълно развито човешко същество. Една от основните причини бебетата да плачат е защото са родени прекалено рано, с три месеца. При човека поради нарастването на мозъка и респективно черепната кутия, бебетата се раждат по-рано, за да могат да излязат през родилния канал и затова са толкова безпомощни в сравнение с други бозайници.”

Защо бебетата плачат? Имат ли колики всички бебета по света? Можем ли да разглезим бебето, ако го люлеем и гушкаме? Това са част от въпросите , чиито отговори дава схващането за липсващия четвърти триместър и задействането на успокояващия рефлекс.

През първите месеци бебетата трябва да получават грижи , които имитират утробата. Бебетата притежават успокояващият рефлекс още преди да се родят, а след това , когато са неспокойни , ние трябва да го задействаме.

Техниките за успокояване на бебе няма да ви изненадат, защото много от родителите сами са достигнали до тяхната употреба. При някой бебета, обаче се налага да бъдат прилагани съвсем точно и последователно, за да работят. Д-р Карп ги нарича 5-те успокояващи техники, чрез имитиране на звуците и усещанията в утробата ( повиване, странична или коремна позиция на подхващане, високо „Шшш”, люлеене,сучене). Когато бъдат прилагани правилно,въздействието им е мигновено. Ефекта от тях е дълготраен: бебетата плачат чувствително по-малко и спят доста по-добре, а това от своя страна води до по-малко умора и намаляване на постродилни депресии при родителите, предотвратява синдрома на внезапна детска смърт и насилието над деца. Д-р Карп обяснява и коликите и дава възможност да ги овладеете, без да използвате медикаменти.

Родителите са уверени и доволни от себе си , че се справят с новата ситуация . Всичко това води и до големи успехи в общуването с децата и в следващите етапи от тяхното развитие.

Създава успешни родители.

Кой е д-р Харви Карп ? Педиатър и учен с 30 годишен изследователски опит в сферата на детското развитие. Неговите методи се прилагат успешно в здравните институции в САЩ, изучават се в редица университети в света и се препоръчват от Американската Академия на Педиатрите. По покана на сдружение „Бебе и дете” , в партньорство с други организации, д-р Карп беше в за първи път в България и на 1 юни изнесе семинари за родители и професионалисти в НДК. На 31 май на пресконференция, която се състоя в хотел Хилтън , д-р Карп лично връчи сертификатите на първите професионални обучители за България.

 

И не мога да не се похваля:     Аз съм из между тях.

 

И така : Знам за тези техники от преди 5 години, когато ми попадна един негов диск , но да си призная не съм ги пробвала на живо на чуждо бебе. За част от тях мислех , че аз съм ги открила, докато се справях със среднощното лошо настроение на прекрасната ми новородена дъщеря, през зимата на 2000 година. Но след като прочетох неговата книга ( издадена 2002 г. ) „ Най-щастливото бебе” , останах приятно изненадана, че той обяснява научно моите гениални :) открития , които са помогнали на доста родители около мен. Даже JP- то и наш семеен приятел, повярва и ползва моите съвети за майките минали през кабинета му , а скоро и за неговата дъщеря.

Преди няколко месеца разбрах за възможността за сертификация ( като консултант по кърмене и дула имам право на това ). Бързо взех решение да се обуча и съвсем професионално да помагам на плачещите бебета.

Скоро имах възможност при домашно посещение при една 10 дневна Елена да ползвам техниките и да пробвам да я успокоя – наистина имаше копче за изключване на плача.Тя не заспа веднага, но стоя спокойна дълго време.

Д-р Карп не спира до бебетата , а продължава със своите съвети за вече порасналите деца, от 6 месеца до 5 години. Той обяснява, че ключът е, родителите с малки деца да разберат, че те не са „малки възрастни”.

Ще следим новите изследвания и ще поддържаме знанията си на ниво. В следващи статии ще пиша повече информация в детайли , а ако до тогава , имате нужда някой да ви покаже как да успокоите плачещото си бебе – Знаете къде да ме намерите :)

Източници

www.en.wikipedia.org/wiki/Harvey_Karp

www.bebe-dete.com