На бабин ден, реших да ви разкажа за моята баба.

Тя е била акушерка , единствената в района на гр. Брацигово и заобикалящите го села. От първите акушерки , които са учили за това.

За това, колко я обичат хората, съм усещала от отношението , когато съм се запознавала с някой и са ме питали : „ Ти, чие дете си? ” и когато обясня – с усмивка и умиление казваха „ О, мен баба ти ме е хващала.”

Аз се казвам точно като нея – Елена Стоянова и едва ли случайно, се оказва , че всеки си има път , по който да си върви . След като минах през точните науки, превърнах в свое хоби грижата и помощта на бъдещи и настоящи родители , а по – късно в своя професия.

В акушерското училище в София
Баба ми, Елена Стоянова е дребна женица , вече на почти 95 години. Завършила е гимназия в родния си град Брацигово и е продължила образованието си в акушерското училище в София. Смятала да учи медицина , но годините ѝ се сторили много. По това време вече била сгодена за дядо ми Стоян и той поел таксата за обучението по акушерство , която никак не била малка. Вярва , че раждането е свято нещо. Обикнала професията си още с първите посещения в родилна зала, а след първия опит за израждане , разбрала , че това е ще е нейно призвание. Благодарна е за доброто отношение на акушер-гинеколозите към всички обучаващи се акушерки и за знанията и уменията, които е попила от тях.

През 1942г. вече е била действаща акушерка първо в с. Равногор. Живеела в една стая под кметството. Тогава още нямало здравна служба, а да не говорим за родилен дом. Израждала жените по къщите им. Тогава се раждали по 4-5 деца в семейство. Случвало се понякога жените да родят в къшлите ( временни постройки по нивите, далеч от дома ) и от там с каруци, коне а понякога и пеша идвали при нея , за да ги обслужи както се полага на родилка и бебето ѝ.

През 1944г. , в студен зимен ден се ражда баща ми ( първото ѝ дете ) в гр. Пещера. Прибират се у дома с шейна поради липса на друг транспорт. Но жените не спирали да раждат и имали нужда от нейната грижа, нямало значение , че тя самата била родилка. Тогава той бил неотлъчно до нея. От начало го слагала на леглата в селските къщи , но хванал въшки :) и започнала да събира два стола в средата на стаята и го слагала да спи там.

Същата година превръщат една от къщите в Брацигово – „Шишковата къща” в родилен дом и тя започва да работи там. Ползвала три стаи: едната била за родилно, другата имала три легла – пред зала , а третата – помощна. В чайника имало винаги топла вода и само добрата хигиена ги спасявала от заразите.

Когато имало усложнения търсила помощта на местния лекар , др. Пейо Мишев ( в последствие , той станал известен хирург ). Когато , обаче, дошло време съпругата му да ражда първото им дете, той отказал да я доведе в родилното и помолил баба ми да отиде да ѝ помогне в къщи.
При нужда , когато имало тежки случаи от гр. Пещера идвала линейка.

Елена Стоянова е израждалa по стотина деца на година
Късмет, божа работа или висок професионализъм и голямо сърце , вярващо в женската сила, успяват да я доведат до 33 – годишна практика, без да има случай на мъртво родено дете. Казвала ми е, че понякога се е случвало при раждане бебе да се задуши за секунди , но после всичко се оправяло.

Хората я познават и почитат. На Бабин ден не я забравят. Майките родили при нея, носели пити с мед и др. почерпки, дарявали кърпи и миели символично ръцете ѝ – спомня си за хубавите дни с умиление .

През 1975 г. закриват родилното отделение и тя се пенсионира.
Според нея не е добре майките да знаят пола на бебето – липсва онзи хубав момент на изненада. Казва , че рядко грешала , познавала го по тоновете, но не им казвала. От практиката се е научила, че раждането върви леко ако жената е спокойна. Не трябва да има страх, а и колкото по-малко намеса има , толкова по малко усложнения.

Моята баба Елена вече не е в много добро здраве, но спомените често я отвеждат в онзи период, когато е помагала на жените. За нея сега се грижат моята леля Жана и калеко ми Груйо.
Аз съжалявам, че не намерих своето място по-рано. Можех да почерпя от нейния опит , да стигна до дребните неща, които тя знае и може. Процесът на раждане не се е променил от хил. години.

Сега мога да направя само това – да разкажа, какво косвено съм наследила и как да бъдеш акушерка , не е просто образование, а начин на живот.

 

Считано от 25.11.2013 година, понеделник, има промяна в деня на провеждане на гимнастиката  за бременни .

Вместо в сряда и петък ще се провежда в понеделник и петък. Това се прави с цел, да се разпределят по равномерно дните в седмицата за тренировка и почивка.

Ако все пак , желаещите станат много, тренировката в сряда ще бъде възстановена. :)

 

 

 

 

 

 

 

 

Как започнахме ?

Точно преди една година, в един ден понеделник, две от най-големите централни улици в Пловдив осъмнаха с  два Билборда, на които пишеше „Чудесата се случват.” Сигурно много хора са се питали какво точно рекламират и малко от тях са разбрали.

Те имаха обаче своята роля – реклама на това,  че не бива да  сме безразлични как се раждат децата ни и че ние родителите им сме главните герои в този филм.

Какво се случи?

Точно една година измина и от както „Ели за мамите” е он-лайн.  Идеята за този  този  блог отлежаваше дълго и сигурно щеше да мине още време,  ако не се беше случило нещо:

Като за начало на блога споделих с вас един разказ за  Раждането на Надя , която ме беше поканила за нейна дула. Пътя , който изминаха тя и нейния съпруг Стоян,  беше изпълнен трудни и важни решения. Накратко : Надя очакваше третото си дете след две оперативни раждания. Беше решила да изживее естественото раждане , почти с цената на всичко. В стремежа си лекарите да я разубедят, понякога използваха  тежки заплахи. Колкото силна и решителна да беше Надя, това нямаше начин да не я разстрои и да развали баланса ѝ. В разговорите ни , докато обсъждахме различни варианти, тя често казваше: „ Ако оживея , в центъра на Пловдив ще сложа мой Билборд, за да видят пловдивчани , че е възможно и че съм жива”. Случва се ако знаеш защо го искаш и колко е важно това за всяка майка.

Аз си признавам , честно, че си мислех , че тя само така си говори. И че след  като мине раждането и отмине  спомена за лошите мисли , ще забрави за това. Но явно все още не познавах Надя добре.

Всичко мина благополучно и  месец – два след раждането на Сияна, един ден Надя се обади и каза че снимките за Билборда са готови , само трябва да се даде web адрес , където ще бъде качен разказа.

Нямах много време да мисля. Така набързо направихме блога и още по- бързо на 18.11.2012 г. беше он-лайн.

През тази една година присъствах на различни и противоречиви раждания , запознах се с нови хора , които са вложили усилията си в подобни дейности и които вярват в промяната. Всичко това ми даде нови идеи, сили и мотив да продължа нататък. Аз направих и своята равносметка, която ще споделя с вас в началото на 2014г.

Направете я и вие.

 

 

 

 

 

Миналото лято, дали случайно или не се запознах с приятна и интересна млада дама на име Ева Монова. Завършила математика и компютърни технологии, майка на прекрасна дъщеря, Ева заедно със съпруга си през 2007 г. заминава за Сан Франциско, щата Калифорния, САЩ . Не след дълго става Йога учител и се потапя в необятното море от информация за магията на естественото раждане. Преподава Конделини йога за бременни  и  Мама и бебе йога. Във века на технологиите, информацията прелита през океана по много начини, но и личния опит, който хора като Ева могат  да предадат е от огромно значение. Именно чрез тази информация на скоро научихме за разликата между естествено раждане и естествено раждане :) , за естествения окситоцин , за позите и за мн. нови техники помагащи на раждането. В краткото време , в което беше в България и измежду личните и др. ангажименти успях да открадна време за две срещи с бъдещите и настоящи мами в Пловдив. Ето какво разказа Ева на кратко, за тези, които не са успели да я чуят.

Какво се е променило за бременните жени във Сан Франциско, Америка?

В Сан Франциско съществуват центрове , които са за Грижа за бременната жена и бебето. Напоследък, все повече жени, който практикуват йога избират естествено раждане без епидурална анестезия и се подготвят за него по време на бременност. Важно е майката да има достъп до центрове и получи необходимата информация. Необходимо е бременната жена да се усети подкрепена, и да може да се довери на хората, с които работи по време на бременността и раждане. Колкото по-добра среда се осигури не майката и бебето, толкова по добре те ще се чувства.

Как бъдещите мами подготвят своето раждане?

Преди всичко проучват се болниците както и акушерки, лекари, които евентуално ще присъстват на раждането. Интересуват се какво осигуряват, какво предлагат , какво разрешават, какви раждания се изпълняват като каква е практиката на вагинални и Цезарови раждания. Всяка болница и родилно отделения има своите правила. Раждането е лично за всяка жена и е необходимо да се осигури пространство , в което тя и бебето ще се чувстват добре, обгрижени и разбрани. Напоследък много жени избират раждане в къщи. Това се случва след като се направят необходимите проучвания първо за майката и детето дали е безопасно както и на акушерка , дула , които ще присъстват на раждането. В много случай след планирано домашно раждане майката и бебето се налага да отидат в болница и там да се роди бебето. Осигуряване на болница и екип от лекари ако се наложи е част от плана. . Жените , които могат да си позволят, немат дула – дулата помага на бременната жена да се отпусне, прави масаж, дава полезни съвети. Понякога се сменят болници, сменят акушерки и дули , докато наистина се намери подходящия екип и отделение.
Когато раждането започне, майката трябва да е спокойна, отпочинала, да пази силите си и да се е нахранила добре. Напълно е допустимо да усеща глад и да и се даде храна. Това ще ѝ даде необходимата енергия. Добре е да се движи и да заема различни пози, които са ѝ удобни. Майките преминали през курсовете и йога класовете практикуват пози, дихателни и медитативни техники. В много случаи дори майката да е правела интензивно йога и участвала в групи за бременни се налага да се роди оперативно, което е абсолютно допустимо. Все пак благодарение на техниката и оперативната намеса са спасени много животи. Всяка майка трябва да е подготвена за различен развой на нещата макар и тя да си го е представяла по друг начин. Все пак майката и бебето заедно участват в процеса раждане. Много пъти казваме, че ‘Бебето е избрало да се роди по този начин по който се е родилно.

Болниците как приемат всичко това?

Като цяло болниците толерират връщането назад към природата и уважават желанието на жената. Всяка жена е различна: раждането може да се случи за часове , но може и да продължи 2-3 дни и това се насърчава. Водещи лекари и акушерки препоръчват разкритието да се случва по-плавно, да не се бърза и да не се поставят излишни медикаменти. Както и ако родилката се нуждае от храна се насърчава тя да се храни. В много от родилните отделения в Сан Франциско се водят йога класове. Много от докторите препоръчват да се прави йога по време на бременността.

Защо йога за бременни?

Йога по време на бременност подготвя ума, духа и тялото. Упражненията и позите, са разработени за бременни жени. Както и се правят различни практики в различните фази на бременност. Много упражнения и техники могат да се правят по време на раждане. Например има пози, в които е напълно за препоръчително да се осъществи същинското раждане като позата котка крава, както и клякането. Усвоените дихателните техники, играят много важна роля по време на 2 фаза на раждането. Чрез тях контракциите могат да се понасят много по-лесно и безболезнено. Здравословно хранене е много важно по време на бременност. Приемане на много течности, здравословна жива храна, плодове, зеленчуци. Не на последно място обръщаме голямо внимание на духовната страна на майчинството. Казват че майката може да промени съдбата, кармата на детето докато то е в утробата.

Най-важните упражнения за подготовка ?

Упражненията и техниките често се модифицират в различните фази от бременност както и за различите бременни жени. 1. Например котка крава позата е основна във всеки клас. 2. Упражнения за тазовото дъно – Кегълс. Трябва да го опознаем и да се научим по време на раждане да го отпускаме. След това да го тренираме , за да се стегне и да подкрепя всички органи в коремната кухина. Дневно се препоръчват от 60 до 80 Кегълс. 3 Клякането е добре да се прави всеки ден като до 35 седмица се препоръчва пълен клек след това полуклек, препоръчително е по 15-20 пъти на ден. 4. Разходки из природата.

Да насърчаваме ли татковците да идват на йога класовете?

Повечето йога учители предпочитат татковците да не присъстват в редовен йога клас. Ако двойката желае частен, индивидуален клас тогава може да присъства. Ако случайно някой татко изгаря да присъства в редовен клас препоръчително е учителят по йога да попита другите майки дали са съгласни. Препоръчително е да се пази пространство на останалите бременни жени, понякога темите които се дискутират са лични. През вековете жените винаги са се събирали в общество и са предавали своя опит на поколенията. В България преди са се наричали седенки. В Америка това общуване между хората липсва и по време на своята бременност и след това майките намират тази среда в йога класовете и в мама и бебе йога. Когато двойката започне да посещава курс за бременни, тогава вече ходи и таткото , за да се подготви за раждането ако ще присъства , да знае как да помага и да подкрепя партньорката си.

Какво представлява мама и бебе йога? Успяват ли жените да се съсредоточат? 

Мама и бебе йога се прави с деца от 1 до 3 год. някой учители предпочитат бебетата да са във възраст преди пълзене. Обикновено идват майки ,които са идвали като бременни. Бебетата са чували тези гласове, музиката. Започва се с кратък контакт и масаж на бебето като да го питаме дали искат да прави йога. Ако бебето е весело и не му се спи продължаваме с масаж на коремчето , около пъпчето, по посока на часовниковата стрелка. След това на стъпълцата и на крачетата по посока от долу на горе. Ръцете по същия начин като крачетата. При медитация бебетата се успокояват и обикновено заспиват. Мама може да продължи да прави йога. Ако се наложи майките хранят бебетата по време на класа.

Ако имаш второ раждане, как си го представяш?

Моето първо раждане беше в България. Аз имах нормално вагинално раждане без епирорална упойка. Посещавайки различни тренинги по йога за бременни споделям моя опит от първото ми раждане, който беше много позитивен. Второ раждане си го представям подобно на първото предпочитам да се осъществи във къщи. Бих се доверила на добра дула и акушерка.