” Най – щастливото бебе”

Това не е конкурс за щастие, за бебета или за родители , а програма, която с няколко техники задейства успокояващият рефлекс при плачещите бебета . Методите са на д-р Харви Карп и се прилагат успешно в цял свят. Неговите изследвания съчетават успешно съвременната медицина с мъдростта на древните народи . Доказва  , че човешките бебета , всъщност не са готови да се родят.

”Първите 3 месеца бебето прилича по-скоро на ембрион, отколкото на напълно развито човешко същество. Една от основните причини бебетата да плачат е защото са родени прекалено рано, с три месеца. При човека поради нарастването на мозъка и респективно черепната кутия, бебетата се раждат по-рано, за да могат да излязат през родилния канал и затова са толкова безпомощни в сравнение с други бозайници.”

Защо бебетата плачат? Имат ли колики всички бебета по света? Можем ли да разглезим бебето, ако го люлеем и гушкаме? Това са част от въпросите , чиито отговори дава схващането за липсващия четвърти триместър и задействането на успокояващия рефлекс.

През първите месеци бебетата трябва да получават грижи , които имитират утробата. Бебетата притежават успокояващият рефлекс още преди да се родят, а след това , когато са неспокойни , ние трябва да го задействаме.

Техниките за успокояване на бебе няма да ви изненадат, защото много от родителите сами са достигнали до тяхната употреба. При някой бебета, обаче се налага да бъдат прилагани съвсем точно и последователно, за да работят. Д-р Карп ги нарича 5-те успокояващи техники, чрез имитиране на звуците и усещанията в утробата ( повиване, странична или коремна позиция на подхващане, високо „Шшш”, люлеене,сучене). Когато бъдат прилагани правилно,въздействието им е мигновено. Ефекта от тях е дълготраен: бебетата плачат чувствително по-малко и спят доста по-добре, а това от своя страна води до по-малко умора и намаляване на постродилни депресии при родителите, предотвратява синдрома на внезапна детска смърт и насилието над деца. Д-р Карп обяснява и коликите и дава възможност да ги овладеете, без да използвате медикаменти.

Родителите са уверени и доволни от себе си , че се справят с новата ситуация . Всичко това води и до големи успехи в общуването с децата и в следващите етапи от тяхното развитие.

Създава успешни родители.

Кой е д-р Харви Карп ? Педиатър и учен с 30 годишен изследователски опит в сферата на детското развитие. Неговите методи се прилагат успешно в здравните институции в САЩ, изучават се в редица университети в света и се препоръчват от Американската Академия на Педиатрите. По покана на сдружение „Бебе и дете” , в партньорство с други организации, д-р Карп беше в за първи път в България и на 1 юни изнесе семинари за родители и професионалисти в НДК. На 31 май на пресконференция, която се състоя в хотел Хилтън , д-р Карп лично връчи сертификатите на първите професионални обучители за България.

 

И не мога да не се похваля:     Аз съм из между тях.

 

И така : Знам за тези техники от преди 5 години, когато ми попадна един негов диск , но да си призная не съм ги пробвала на живо на чуждо бебе. За част от тях мислех , че аз съм ги открила, докато се справях със среднощното лошо настроение на прекрасната ми новородена дъщеря, през зимата на 2000 година. Но след като прочетох неговата книга ( издадена 2002 г. ) „ Най-щастливото бебе” , останах приятно изненадана, че той обяснява научно моите гениални :) открития , които са помогнали на доста родители около мен. Даже JP- то и наш семеен приятел, повярва и ползва моите съвети за майките минали през кабинета му , а скоро и за неговата дъщеря.

Преди няколко месеца разбрах за възможността за сертификация ( като консултант по кърмене и дула имам право на това ). Бързо взех решение да се обуча и съвсем професионално да помагам на плачещите бебета.

Скоро имах възможност при домашно посещение при една 10 дневна Елена да ползвам техниките и да пробвам да я успокоя – наистина имаше копче за изключване на плача.Тя не заспа веднага, но стоя спокойна дълго време.

Д-р Карп не спира до бебетата , а продължава със своите съвети за вече порасналите деца, от 6 месеца до 5 години. Той обяснява, че ключът е, родителите с малки деца да разберат, че те не са „малки възрастни”.

Ще следим новите изследвания и ще поддържаме знанията си на ниво. В следващи статии ще пиша повече информация в детайли , а ако до тогава , имате нужда някой да ви покаже как да успокоите плачещото си бебе – Знаете къде да ме намерите :)

Източници

www.en.wikipedia.org/wiki/Harvey_Karp

www.bebe-dete.com

По случай Световната седмица на дулата, 22-28 март, публикувам тази статия, а трябваше с нея да започна.

След като разказах как се срещнах с тази професия, как първо я отхвърлих като невъзможна за България и как малко по – късно бях поканена за дула е редно да разкажа и какво точно е Дула.

Какво прави ?
Дулата е жена с обучение и опит, която предлага на майката (или на двойката) емоционална и практическа подкрепа преди, по време на и след раждането на бебето. Обикновено тя се запознава с жената още през бременността – имат няколко срещи, на които обсъждат предстоящото раждане, въпросите и притесненията на бъдещата майка, нейните желания. Дулата помага да се подготви физически и психически за раждането, да избере болница, лекар и акушерка. По време на раждането помага за облекчаване на болката с различни немедикаментозни методи. Помага майката със смяна на позиции, масаж, релаксация, техники за дишане, компреси, акупресура и други. Окуражава и подкрепя, грижи се за нейното спокойствие и изпълнява молбите ѝ. Понякога помага на майката за комуникацията с медицинския персонал, обяснява какви са възможностите, може да даде информация на родилката и партньора ѝ и да им разнясни допълнително плюсове и минуси за процедури и манипулации. Дулата не може и не бива да налага лично мнение или да взема решение вместо родителите или медицинския екип, нито да говори вместо майката в никой момент от раждането.

Дулата не замества медицинските работници в нито по време на бременност, нито при раждане, не следи тонове и не проверява разкритие – тя допълва грижите им, така че жената да преживее раждането по възможно най- удовлетворяващя начин. Всички ние си спомняме за този момент до края на живота си и е добре да е с удивление и гордост.

Медицината днес разполага с техника, медикаменти, множества изследвания, които дават възможност раждането да се контролира. Основната ѝ цел е физическото здраве на майката и бебето и често жените не получават индивидуалната емоционална грижа от която имат нужда. Процесът на раждане, по своята същност е такъв , какъвто е бил и преди хиляди години, подобен на процеса при всички бозайници. Ако има страх, уплаха и напрежение е възможно да възникнат усложнения . Принципът е все същия и нищо не се е променило.

Дулите имат различни професии, могат да имат и медицинско образование, но най-вече голямо сърце. За да бъде сертифицирана една дула, тя трябва да е преминала практическо и теоретично обучение към някоя от международните организации и да поддържа знанията и уменията си актуални и да се придържа към определени етични и професионални кодекси.

От къде идва?
Идеята за дула съвсем не е нова, напротив, жените са раждали с подкрепата на някой близък около тях: майка, свекърва, сестра, леля, приятелка. Още от древността са получавали помощ и подкрепа от други опитни, вече раждали жени, които окуражават майката. Думата произлиза от древногръцки – δο?λη (doula) и означава „прислужница” или „жена, която се грижи”. В някои общества бащата също присъства на раждането на детето си. Сигурно нещо липсва в съвремнната медицина или по-точно в грижата за раждащата жена, че в последните десетилетия тази професия се възражда и намира своето място. Просто има нужда от нея.

Сигурно се питате, дали не измества таткото, който е решил да присъства. Напротив ,тя може да го насърчи и да му покаже , как може да се чувства полезен и да участва активно. Помощта на дулата е неоценима за цялото семейство. Грижи се да се чувства спокойно , да се наслади на първите моменти след раждането и да поеме по път пълен с прекрасни преживявания. Каквото и да е раждането, всяка жена има нужда от подкрепа, която е специално за нея. Дулата може да бъде наета както за вагинално раждане, за раждане с епидурална упойка , така и за цезарово сечение . Изследванията показват , че присъствието на дула намалява продължителността на раждане, намалява процента на секцио и др. медицински интервенции. Не на последно място жените пазят прекрасен и удоволетворяващ спомен.

Не случайно темата на Световната седмица тази година е „Дулите са добри за всички!“ Фокусът ни ще бъде върху това как дулите са полезни не само за майките, бебетата и техните семейства, но и за медицинските специалисти, болниците, здравната система като цяло.

Тази година в Пловдив не успяхме да организираме нищо, но за следващата година обещавам.
В София: Дула парти ще се състои на 22 март от 18:00 в Център Естествени идеи, ул.Московска 27Б, ет.2, ап.4. Вход свободен. Специални гости на партито ще бъдат Теа Ван Тъйл – дула обучител от Холандия и Кристина Хьопфнер – дула от Германия, съпругата на немския посланник в България.

Организатори на събитието: дулите към European Perinatal School и Център „Естествени идеи“.

Лого: www.worlddoulaweek.com

 
Източници:
http://en.wikipedia.org/wiki/Doula
www.doula.bg
www.missby.wordpress.com

училище за родители
Положителната нагласа към раждането е ключов елемент, помагащ то да се случи леко и без излишни усложнения, но историите , които сме слушали не ни носят тези очаквания. Приятелките дават съвети, осланящи се на горчивия опит от техните преживявания и т.н.

Страхът от неизвестното породи нуждата от организирането на курсове за бременни по западен модел и в нашата страна. Това не е поредното подражание, а естествена потребност от подготовка, която е част от грижата за раждащата жена. Не случайно това се случи преди около 10 години или две-три години след здравната реформа.

Все повече бъдещи родители разбират нуждата и ползата от посещаването на такъв тип занятия. Естествено не липсват и такива, които не смятат за необходимо да отделят време и средства за нещо, което така или иначе ще се случи с или без тяхното участие. Не рядко се чуват и реплики „баба ти все с курсове е раждала”, но колкото и невероятно да ви звучи, баба ви е била подготвена от нейната баба. Не случайно някой възрастни АГ специалисти казват, че въпреки днешната информация, едно време нашите майки са били по – знаещи за процеса на раждане. Женските консултации имали тази функция , а личните разговори с наблюдаващата акушерка са имали своя смисъл. Наблюденията показват , че има голяма разлика в поведението на жените , които познават процеса и знаят как да си помогнат сами и тези , които са се ограничили с разказите на близки. Има и трети тип, които казват , че не искат нищо да чуват. Такива жени най-често изпадат в паника и не само , че не могат да си помогнат , а и пречат на медицинския персонал, което води до нежелани усложнения за тях самите и за бебето. Информацията , която ни залива от различни медии, телевизия, списания, рекламни издания и интернет пространството е много противоречива. Не малко са и статиите в подкрепа на естественото раждане, които отричат всички медицински практики. Няма начин след всичко това да не се чувствате объркани и да не знаете на какво и на кого да вярвате.

Така че , мили родители – изправени сте пред избор.
В почти всички големи градове има вече училища за родители или курсове за бременни. Всички те са създадени под различни форми:

  • Курсове за бременни създадени от организации, чиято мисия е бъдещите родители да са знаещи, подготвени и уверени в себе си да поемат отговорност за здравето на децата си.
  • Безплатни Училища организирани от магазини за бебешки стоки.(фирми, чиито бизнес е насочен в услуга на бременните жени и техните семейства )
  • Безплатни Училища в Моловете, организирани от различни списания .
  • Безплатни Училища в АГ Клиниките или в медицинските центрове.
  • Безплатни Училища в социални центрове, чиято дейност е да подпомогнат и обучат майки в неравностойно положение.(подкрепа , да отгледат децата си сами )
  • Онлайн училища.
  • Сигурно има и други, за които не знам.

За никой не е тайна , че лекциите в магазините са с рекламна цел. Организаторите засягат в програмата различни, полезни теми и обикновено канят за свои лектори – добри специалисти от различни области. На тези лекции се събират доста хора и за съжаление не всички са жадни за знания. Обикновено има някаква почерпка и подаръци. Срещите обикновено са веднъж в месеца и помислете: една бременна жена , на колко от тях може да присъства, и колко важни за нея теми може да посети? Та тя е бременна само 9 месеца.

Сигурно сте посещавали някоя от лекциите в АГ Клиника. Посещенията в болниците на отворени врати са много полезни. Бъдещите родители могат да видят обстановката, да зададат своите въпроси и да усетят отношението. Познавайки болниците могат да направят своя избор. На тези срещи обаче не се обяснява родовия процес в дълбочина. Там обикновено не се говори за това как може да си помогнете сами или да ви помогне вашия партньор, а единствено какво ще направят лекарите, за да се роди бебето. Вие оставате с нагласата, че не сте главния герой в този филм, а това е изключително важно за вас, за бебето и за мястото в обществото след това и на двама ви.

Онлайн училищата са нещо много практично, защото не се налага в горещо или студено време да отидеш някъде, а и могат да бъдат полезни на много бременни двойки, които живеят извън големите градове. Но за сега още не са достатъчно развити и на този етап техен минус е, че наистина засягат само теоретичния лекционен тип, които сам по себе си не е достатъчно ефективен.

Затова реших да споделя с вас няколко начина да избирате вашия курс :

За какво да питаме

  • Проучете внимателно курсовете за подготовка и изберете този , който е
    най – подходящ за вас. Групите трябва да бъдат по 8 до 10 човека. Темите е добре да бъдат водени от специалист в съответната област, който да уважава въпросите на бъдещите родители. Програмата трябва да включва теоретична част, подкрепена от практически занятия, гледане и коментар на подходящи видео-материали, физическа подготовка и време за разговори. Личния контакт е от голямо значение. Добрите водещи ( лектори ) не блестят със знания и не дават наставления , а умеят да предразполагат семействата да разказват за своите мисли и чувства и така по – добре вникнат в темата. Така обучаващият вижда резултата от проведеното занятие. “Информацията не кара хората да се чувстват по-силни. Овластяваме ги, като ги изслушаме и като се интересуваме от тях.”- казва Гейл Тъли, акушерка и родилен активист от САЩ. Добре е лекторите да имат деца. Срещите, спделящи личен опит играят също важна роля.
  • Темите трябва да засягат всички аспекти на бременността, раждането и майчинството и да се коментират различни гледни точки. Така родителите могат да взимат решения, които са най-правилни за тях. Информацията трябва да бъде обективна и умерена, поднесена на достъпен език. Не трябва да „залита” в една или друга посока и силно да налага мнение. Трябва да има възможност за избор на темите, в зависимост с желанията и нуждите на жената. Психологическата подготовка е много важна за бременните жени, за да могат да осъзнаят и приемат промените , които настъпват в живота им.
  • Всяко теоретично занятие трябва да има време за лека релаксация , дихателна практика и време за свободни разговори. Това е добре , за да могат родителите да усвоят техниките, с които могат да облекчат болката и сами да си помагат по време на раждане.
  • Добрите курсове предлагат място , където жените могат да стоят на земята по турски, в японски стоеж или полегнали на една страна, върху различни възглавници. Трябва да има възможност , когато жената има нужда да променя позата или да се разходи.
  • Не пренебрегвайте физическата си активност и начина си на хранене. Доброто хранене през бременността има огромно значение. Физически активните жени са в добро психическо здраве. Гимнастика, йога, плуване или танци за бременни ще ви раздвижат, тонизират и ще подготвят тялото ви за раждане и майчинство. Така ще повишите вашата издържливост и ще подготвите мускулите. Упражнения за тазовото дъно е много важно да се правят редовно.
  • Изберете курс, на който има възможност да присъства и бъдещия татко. Там ще се запознае и ще общува и с други бащи. Гледайте заедно подходящи филми. Ако ще присъства на раждането го вземете с вас на занятията за подготовка. Добрите програми са разработени така, че мъжете да участват активно и да се чувстват нужни и важни в този период.
  • Ако във вашия град има повече от едно родилно отделение е добре с групата на курса организирано да посетите различните клиники. Информирайте се предварително за предимствата и рисковете на услугите, които предлагат АГ отделенията.
  • След като родите, не спирайте да търсите подкрепата и помощта на училищата за родители. Те правят срещи , на които майките обсъждат теми, които ги интересуват. Помагат при проблеми с кърменето. Имат възстановителни програми и занятия мама и бебе. Организират семинари за родители с опитни психолози, които дават възможност навреме да се замислим , колко много зависи от нас, какви хора ще бъдат децата ни.

Реших да напиша тези няколко критерия , по които може да се ориентирате как да изберете училище за родители, защото все повече се срещам с хора, които, уж са отделили време до се поинтересуват, да посетят някоя , друга лекция, а когато се сблъскат с истинската промяна, се оказва , че никак не са я очаквали. Задайте си вашите въпроси и си отговорете, така ще изберете най-доброто за вас. Няма универсална рецепта и всяка майка и бебе са различни. Майчинството е нещо неповторимо и прекрасно, ако успееш да отвориш душата и сърцето си за него.

Успех !!!
Изживейте го.
Дано съм ви полезна.

 

 

 

 

 

Източници:

www.doula.bg

www.kenguru.bg

 

Светлана и Елинор

Раждането на Светлана

Много позакъснях с този разказ, но той отлежа почти година в мислите ми и сега му дойде времето да види бял свят.

Светлана идваше на курс за бременни  в Училището  за родители . Бях споделила, че се обучавам за дула и един ден тя ме попита , дали искам да бъда нейна подкрепа по време на раждане. Когато влезе в 9-я месец  ѝ казах,  че трябва да говори с нейния лекар за своите желания.  Беше избрала д-р Минев за свой лекар.

За да съм в течение как се движат нещата се чувахме след всеки преглед.

На 6 февруари 2012 г., вечерта, Светлана каза че бебето е високо , няма разкритие  и раждането няма да се случи най-вероятно тази седмица.

Добре, но  както много често се случва , и трябва да разберем , бебетата обичат да ни изненадват и сами да решават кой е техния ден.

Беше ден вторник, 7 февруари , един от онези много снежни дни, които в Пловдив се случват много рядко. Имаше много сняг по улиците , а и продължаваше да вали на парцали. Нямаше почти никакво движение. Който беше успял, си беше останал вкъщи. Нещо, все пак ме накара да тръгна с колата, уж за да стигна до МОЛ Пловдив, където във вторник в 10.00ч. имаше училище за родители. Исках да чуя как се движат нещата там, въпреки че бях почти убедена, че няма да намеря никой, защото никоя бременна или мама с бебе нямаше да излезе в този сняг. Все пак бях решила че трябва да отида. МОЛ Пловдив се намира на 5 мин. от АГ Селена – болницата, която избра за своето раждане Светлана.

Поради стечение на различни обстоятелства , Светлана се беше докосвала до учебниците по акушерство и имаше информация как се случват нещата и какви са практиките в болниците. И по една или друга причина си беше мислила че ще роди с цезарово сечение , защото е на 35 год. Д-р Минев обаче е от лекарите , които застават зад естественото раждане и я беше убедил, че възрастта не е проблем и, че няма друга причина , за да не се случи естествено раждане. Не беше решила на 100 % , но искаше да не ползва епидурално обезболяване. Беше останала известна доза страх , че няма да издържи на болката. Не беше коментирала това с д-р Минев. Не беше взела решение сама за себе си и може би за това беше отложила този разговор във времето.

Естествено в Мол-а училище нямаше , раздадох брошурки , изчистих колата за N-ти път от натрупалия сняг и реших, че ще отида до Клиниката да говоря с д-р Минев , за това какво прави една дула, а и исках да чуя неговото мнение и отношение за това. Дълго обмислях този разговор. Мислех си какво да си приготвя и дали ще мога да ползвам компресите, ароматните свещи и т.н. Светлана не беше успяла да говори с него . Все пак бебка ни изненада ( както снегът по улиците посред февруари :) ).

Тръгнах по бялата улица и точно завивах на светофара, към Клиниката , телефонът ми звънна. Беше Лъчезар – приятелят на Светлана. Каза , че са я прегледали, че раждането е започнало – 4 см. разкритие. Каза: „ Ако не можеш да дойдеш –не се притеснявай.” , отговорих: „Идвам”. След по- малко от 5 мин. бях в Клиниката. Едва ли имаше друг начин, в който можех да стигна по – бързо. Облякоха ме с болнични дрехи и вече бях при Светлана. Беше разбрала , че не е момента за разговори с нейния лекар и каза: „Реших, че ще е с епидурална”. Направиха тоалет и понеже родовата дейност беше добра , бързаха да сложат обезболяване и да включат система с окситоцин, за да стане по бързо разкритие. На смяна беше ак. Катя Павлова. Контракциите бяха на около 5 мин. Когато започваше контракция, Светлана се опираше на стената. Казваше , че са поносими. Тоновете на бебето бяха добри. Акушерка Павлова извика анестезиолог, поставиха обезболяването и казаха, че трябва да полежи 30 мин., за да може упойката да се разнесе равномерно и че след 10 мин. болките ще изчезнат съвсем и ще усеща само втвърдяване на корема. Включиха система с окситоцин . Тоновете на бебето паднаха до 60, дали от лежането на гръб или от обезболяването , или от …..??? Поставиха някакъв медикамент в системата, не обясниха какъв и казаха на Светлана да се обърне на ляво. След известно време тоновете на бебето се възстановиха. Контракциите станаха доста силни и чести. Светлана стискаше юмруци, не можех да помогна с масаж, защото той е ефективен в областта на кръста и таза , а там беше катетъра с обезболяването. Не я беше страх. Не веше згубила и чувството си за хумор. Изглеждаше спокойна.

30 –те минути бяха изтекли, а контракциите ставах все по-болезнени. Светлана помоли да се изправи и да се движи със системата. Помогнах ѝ да се изправи . Анистезиологът очакваше , че ще чувства краката си изтръпнали , но нямаше такова нещо. Контракциите си бяха все така болезнени , а разкритието беше вече 7 см. Осъмниха се в епидуралната и я поставиха отново. Тогава вече , нещата се случиха така както очакваха всички медицински лица в залата. Болката изчезна, Светлана каза, че чувства краката си доста студени. Седнах на края на леглото и ги разтривах, за да ги стопля. Д-р Минев се шегуваше с нас , че и той правел така с родилките: държал ги за ръка и т.н. и чак сега от нас разбрал , че не бил акушер – гинеколог, а Дула. :)

За пояснение, когато почти се достигне пълно разкритие обезболяване вече не се прави, за да може родилката да усеща напъните и да участва активно в раждането.

В 14,00 ч разкритието беше пълно. Помогнахме ѝ с ак. Павлова да отиде до родилното легло, защото упойката не беше отминала и Светлана не усещаше напъните. Казваха и кога да напъва…. И след 2 контракции, 4 напъна и „помощ” от лекаря –натиск над корема, в 14.15 мин. Елинор се роди. Бързо и лесно.

Раждането ни изненада , но бяхме успели да говорим с педиатрите, че Светлана иска да не се разделят с бебето. Ако всичко е наред , да го гушне веднага, да отложат меренето и тегленето с 10 мин. Набрах номера на Лъчезар и подадох телефона на Светлана , да му съобщи сама новината. Естествено в суматохата се оказахме без фотоапарат.

Гледката беше уникална. В момента, в който сложиха бебето върху гърдите на мама, то спря да плаче. Сгуши се . Притихна. Постоя минута, две така и след това отметна глава назад и потърси погледа на майка си. Бях изумена. Много бях чела за този първи контакт, знаех че така правят бебетата, но когато го видях с очите си – унемях. Това беше техният вълшебен момент. Виждаха се в един друг свят, а вече се познаваха. Мъничко им завидях.

Снимах тези моменти на клип на телефона и ги показах на тати веднага след това (той не събра смелост дабъде с нас ) . След 15 мин. педиатрите взеха бебето за преглед и казха че ще и го върнат веднага след това.

Елинор и Светлана бяха свършили много работа и имаха нужда от почивка.

Не успях да помогна много за раждането , но се чувствах щастлива, че бях с нея и подарихме тези първи минути в майчина прегръдка на Елинор.

Торта ни

С голямо удоволствие и предпразнично настроение ви каня на пред коледна бебешка сбирка.
Нашето училище празнува своя ВТОРИ рожден ден.

Цяла година споделяхме радостите и тревогите и учихме нови неща заедно. Много бебета се родиха и за някои от тях , вече е време за прохождане , за други е време за проговаряне.

Ние миналата година проходихме сега вече е време да говорим.

Благодарим на всички , които ни повярваха и споделиха този незабравим период от живота си с нас.

По този случай ви каним на парти! Домашно приготвена храна , никой не отказва.

Ще се повеселим. На този рожден ден няма да учим. Ще хапнем торта и разбира се ще се нацапаме.

  1. На малкото бременни коремчета, които са останали преди коледа , с бои за рисуване с ръце, ще нарисуваме по нещо за спомен.
  2. А с майките на сладки приказки ще поговорим за раждането, което остава завинаги в мислите ни. Ще споделим опита си в разговор „ Майки съветват бъдещи майки.”

Мястото е известно: АГ Селена, Етаж 4
Датата е 20.12.2012, в 14.00часа ( сигурно, няма как да е удобно за всички)
Очаквам ви
Елена Стоянова – 0899993043