Здравейте!

Аз съм Яна Симеонова, юрист по образование, а последните 10 години работя в сферата на корпоративния и алтернативен туризъм. Към днешна дата вече съм и майка, което се оказа май най- трудният и невероятно красив проект в живота ми.

Още когато видях положителния тест за бременност си дадох сметка, че животът ми се промени за секунди.

Ако трябва да съм честна, дори се стреснах малко и бях притеснена, като съобщих на таткото, но мъжът ми, да си призная, беше по- адекватен от мен и реагира с усмивка, докато аз си задавах вече хиляди въпроси. На кратко, имах една чудесна бременност, без сълзливи емоции или хормонални истерии, качих всико на всико 7 кг. и не мога да кажа, че беше толкова труден период, по – скоро беше различен, като един отделен епизод от живота ти. До към 5-6 месец почти не се вълнувах от детайлите по самият родилен процес, четях тук там по някоя статия (Така се сблъсках и с Ели- моята дула, за което ще разкажа след малко). Купих си книгата на доктор Сиърс още в началото на бременността (прекрасно четиво, много близко до моите разбирания за целия процес по отглеждане на бебе и самото раждане), където и срещнах твърдението, че това да си вземеш дула с теб, при самото раждане, би било най – разумното решение в процеса (към онзи момент знаех за дулите, но не се замислях въобще за подобна услуга). Случайно няколко пъти попадах на статия, свързана с Елена Стоянова (моята дула), която някак си остана в съзнанието ми, но отново не запазих контакт, дори и името не бях запомниила и така месец след месец бременността си напредна, посещавах си моя гинеколког регулярно, който ме насочи към допълнителен АГ специалист, тъй като той не се занимава с израждане на бебета (по – късно разбрах, че всъщност никой лекар не се занимава с този процес активно, а е там само на финал за кратко или наминава от време на време, но и това е друга тема :) ).

И в един момент обаче се оказа, че темата за самото раждане много ме вълнува, към 7 месец, защото наближава заветния момент, а аз от много четене на книги, статии, изследвания, че и форуми даже, някак си вместо да се чувствам все по – сигурна в това как си представям раждането (бях единствено сигурна, че искам да е естествено, без отново да си давам сметка, че естествено раждане в никакъв случай не е равнозначно на раждане с окситоцин и упойка и често случваща се епизиотомия), ставах все по – объркана и дори и леко притеснена. Опитах няколко пъти да поговоря с лекаря си, но той все ме успокояваше че всичко е ОК, няма проблем, още е рано за детайли и т.н., съответно беше много зает (не го обвинявам, напротив- бях избрала за раждане болница Селена, а докторът ми беше Минев, един човек, който наистина е невероятен специалист и прави чудеса, когато се налага да решава проблеми, свързани с бременността и раждането. Моят слуай обаче беше общо взето доста безпроблемна бременност и нямаше особенна необходимост от сериозно наблюдение и наистина нямаше нужда да го занимавам с излишни въпроси. За него всичко беше ясно към онзи момент, но мен все пак ме терзаеха някои въпроси, които трябваше да задам. Ако тогава знаех колко полезни щаха да са акушерките в тази ситуация, вместо да се чудя как да питам него и да ме гризе съвестта, че му отнемам от ценното врме- вярвайте ми той наистина дава всичко от себе си и гори в тази работа, а за съжаление денонощието има само 24 часа, щях просто да се обърна към тах). На първо време вече започнах да правя разлика между нормално раждане и такова, което е дирижирано (следене на тонове, абукат профилактично, епидурална упойка, окситоцин и често еоизиотомия. А аз някак си си бях навила на пръста, че ми е много важно да нямам абукат, не исках да ми правят и епизиотомия. Абе на фона на целия процес, тези ми проблеми направо си беше смешно даже да се опитам да ги споделя с лекарят ми, пък къде ми беше акъла, да не мога да събера 2+2 и пак да се сетя, че за тази работа трябва да се говори с акушерка, незнам). И така дойде края на 7 месец, започна 8 и той почти преключи, аз хем не искам абукат, хем още се чудя как да раждам- с упойка, без упойка… и изведнъж ми „блесва“ светлата мисъл: „Дай пак да опитам да поговоря с лекаря.“, паралелно посещавам и една лекция от училището за бременни в Селена, където обясняват как няма страшно, нито боли раждането кой знае колко, слагат ти една упойка и всичко е пей сърце. След няколко часа се ражда бебето и всички са доволни и щастливи. Питам аз, как така упойката била препоръчителна, ама аз така или иначе не съм голям фен на това, още се двоумя дали да се възползвам от тази услуга и т.н., но на лекцията усмихнато ме уведомяват колко по – лесно се случват така нещата, даже няколко майки, раждали вече потвърждават и споделят опит, че упойката си се направо задължителна и аз се прибирам вкъщи с още повече въпроси, вместо с отговори. Започвам да чета усилено, все пак времето напредва, а аз съм в задънена улица. Изчитам десетки мнения за болката по врме на раждане, изследвания за прилагането на епидурална упойка, защо синтетичния окситоцин не е добре да се използва превънтивно, а само при необходимост, а в България процедурата е окситоцин и упойка задължително. Отивам на следващата консултация при д-р Минев и той също ми обяснява каква е процедурата и че препоръчва естествено, но дирижирано раждане. Аз обаче вече бях категорична за себе си, че щом съм здрава, няма някаква патология, в хормална физическа форма, няма защо да трябва да използвам всички тези „чудеса“ на медицината, а си искам вече убедена моето естествено раждане без системи и упойки. Пак се прибирам и почвам да ровя из нета, сещам се за онази усмихната жена от снимките в статията преди време, с няколко дечица покрай себе си, дори не помнех точната тема, но ми се беше запечатала някаква информация, че има нещо общо с раждането, дори града, в който тя се намира не помнех и някак си ми изкристализира съвета от книгата на д-р Сиърс, а именно „Използвайте дула за раждането Ви. Това ще улесни много целият процес.“ И започнах на посоки да търся в Google информация, взех да издирвам дула в Пловдив (в онзи момент ми беше по удобна тази дестинация за раждане от София, защото работата ми позволяваше да не съм постоянно там) и отново случайно попаднах на тази усмихната жена от снимката и статията и о, чудо! Оказа се, че се казва Елена Стоянова, консултант по кърмене и на всичко отгоре е дула в Пловдив. Изведнъж реших, че една Дула ще реши всиките ми проблеми (и с право), намерих контакт и се обадих за да си уговорим спешна среща, защото до терминът ми остава месец, а и след няколко дни следваще поредната АГ консултация при доктор Минев и трябва вече да говоря и с него за някакъв план и организация на моето раждане.

За срещата с Ели…Видяхме се още на следващия ден. Тя на практика свърши цялата работа по информиране (която щеше чудесно да свърши и една акушерка, но аз още не си давах сметка за важността на тяхната работа). Затвърди още веднъж моите убеждения (на кратко, че в един нормално протичащ родилен процес, без патология, всяка външна намеса би била излишна и би довела до усложнения) и реших, че това ще бъде моята дула. Тя се държа изключително професионално, не се опита да променя нищо от убежденията ми, отнесе се обаче леко скиптично към възможността да бъде проведено абсолютно недирижирано раждане в Пловдив при д-р Минев и след това се разделихме, с уговорка за поне още една среща, за да поговорим и да се опознаем, хем да споделя и как е минала следващата консултация с лекарят ми. Ели ми зададе и още един много логичен въпрос на онази среща, а именно „След раждането ще ти трябва ли и услуга по консултация за кърмене?‘- изключително правилен въпрос, след опита ми до днес (ако сега ме питате, ще Ви кажа, че раждането си е песен, в сравннеие с това да се научите да кърмите правилно, но тогава не го знаех това. Оставям го за следващ разказ) :)

И вече считайки, че съм събрала цялата информация и проблемът ми е решен, тръгвам към въпросната консултация при д-р Минев. Влизам аз в кабинета, минава рутинния преглед. Единственото малко необичайно до този момент беше, че имах леко скъсена шийка на матката още от края на 7 месец, но нещата си вървяха нормално и на прага на 9 месец, вече се чувствах спокойна. Отново подхванах темата за моето естествено раждане и д-р Минев ме увери, че всичко е наред и няма да има проблем според него. Аз обаче пак си настоявам за повече информация за пореден път, с идеята за раждане без никаква намеса от страна на лекари, медикаменти, окситоцин и упойка и т.н. и тук вече съвсем на време получих и обратна връзка: неговата категорична позиция, че намесата в раждането не влияе по никакъв начин на бебето и майката, а епидурална упойка, която си върви ръка за ръка със система окситоцин няма никакви рискове, даже е за предпочитане. Много бързо разрешихме и този проблем, д-р Минев беше изключително прям и коректен (шапка му свалям, защото много лесно можеше да се съгласи с мен, а на финал да се окаже, че трябва да се примиря с упойката и системата), като ми каза, къде на шега, къде на истина: „Обади се на дула и се свържи с колежката ми- д-р Топалова, ако държиш на този вариант“. Още преди да изляза от болница Селена си записах веднага час за доктор Топалова на рецепция, а дулата вече я бях уредила :) . Часът беше съвсем скоро, след няколко дни, и аз отидох вече леко притеснена, тъй като моето естествено раждане се оказваше към момента все още явно химера, но… д-р Топалова се оказа прекрасен човек и лекар, още от първия миг, в който заговори. Прегледът мина спокойно, тя ме изслуша и дори и не се опита да ме убеждава в това, колко лесно и приятно ще се случат нещата, ако раждането е дирижирано. този преглед бях много щастлива, защото ми се стори, че определено има значение, когато споделиш с жена лекар своите притеснения и огромното си желание да родиш по възможност без абукат профилактично и епизиотомия. До термина ми имаше по – малко от месец, видяхме се още веднъж след това и се уговорихме, че ще има още един преглед преди датата, ако бебето не се роди по – рано. И така и стана, имах час за петък, 2-3 дни преди термина, а бебето се роди в сряда.
Очаквайте продължение. Какво се случи в заветния ден ?

Leave a reply

required

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>