По случай Световната седмица на дулата, 22-28 март, публикувам тази статия, а трябваше с нея да започна.

След като разказах как се срещнах с тази професия, как първо я отхвърлих като невъзможна за България и как малко по – късно бях поканена за дула е редно да разкажа и какво точно е Дула.

Какво прави ?
Дулата е жена с обучение и опит, която предлага на майката (или на двойката) емоционална и практическа подкрепа преди, по време на и след раждането на бебето. Обикновено тя се запознава с жената още през бременността – имат няколко срещи, на които обсъждат предстоящото раждане, въпросите и притесненията на бъдещата майка, нейните желания. Дулата помага да се подготви физически и психически за раждането, да избере болница, лекар и акушерка. По време на раждането помага за облекчаване на болката с различни немедикаментозни методи. Помага майката със смяна на позиции, масаж, релаксация, техники за дишане, компреси, акупресура и други. Окуражава и подкрепя, грижи се за нейното спокойствие и изпълнява молбите ѝ. Понякога помага на майката за комуникацията с медицинския персонал, обяснява какви са възможностите, може да даде информация на родилката и партньора ѝ и да им разнясни допълнително плюсове и минуси за процедури и манипулации. Дулата не може и не бива да налага лично мнение или да взема решение вместо родителите или медицинския екип, нито да говори вместо майката в никой момент от раждането.

Дулата не замества медицинските работници в нито по време на бременност, нито при раждане, не следи тонове и не проверява разкритие – тя допълва грижите им, така че жената да преживее раждането по възможно най- удовлетворяващя начин. Всички ние си спомняме за този момент до края на живота си и е добре да е с удивление и гордост.

Медицината днес разполага с техника, медикаменти, множества изследвания, които дават възможност раждането да се контролира. Основната ѝ цел е физическото здраве на майката и бебето и често жените не получават индивидуалната емоционална грижа от която имат нужда. Процесът на раждане, по своята същност е такъв , какъвто е бил и преди хиляди години, подобен на процеса при всички бозайници. Ако има страх, уплаха и напрежение е възможно да възникнат усложнения . Принципът е все същия и нищо не се е променило.

Дулите имат различни професии, могат да имат и медицинско образование, но най-вече голямо сърце. За да бъде сертифицирана една дула, тя трябва да е преминала практическо и теоретично обучение към някоя от международните организации и да поддържа знанията и уменията си актуални и да се придържа към определени етични и професионални кодекси.

От къде идва?
Идеята за дула съвсем не е нова, напротив, жените са раждали с подкрепата на някой близък около тях: майка, свекърва, сестра, леля, приятелка. Още от древността са получавали помощ и подкрепа от други опитни, вече раждали жени, които окуражават майката. Думата произлиза от древногръцки – δο?λη (doula) и означава „прислужница” или „жена, която се грижи”. В някои общества бащата също присъства на раждането на детето си. Сигурно нещо липсва в съвремнната медицина или по-точно в грижата за раждащата жена, че в последните десетилетия тази професия се възражда и намира своето място. Просто има нужда от нея.

Сигурно се питате, дали не измества таткото, който е решил да присъства. Напротив ,тя може да го насърчи и да му покаже , как може да се чувства полезен и да участва активно. Помощта на дулата е неоценима за цялото семейство. Грижи се да се чувства спокойно , да се наслади на първите моменти след раждането и да поеме по път пълен с прекрасни преживявания. Каквото и да е раждането, всяка жена има нужда от подкрепа, която е специално за нея. Дулата може да бъде наета както за вагинално раждане, за раждане с епидурална упойка , така и за цезарово сечение . Изследванията показват , че присъствието на дула намалява продължителността на раждане, намалява процента на секцио и др. медицински интервенции. Не на последно място жените пазят прекрасен и удоволетворяващ спомен.

Не случайно темата на Световната седмица тази година е „Дулите са добри за всички!“ Фокусът ни ще бъде върху това как дулите са полезни не само за майките, бебетата и техните семейства, но и за медицинските специалисти, болниците, здравната система като цяло.

Тази година в Пловдив не успяхме да организираме нищо, но за следващата година обещавам.
В София: Дула парти ще се състои на 22 март от 18:00 в Център Естествени идеи, ул.Московска 27Б, ет.2, ап.4. Вход свободен. Специални гости на партито ще бъдат Теа Ван Тъйл – дула обучител от Холандия и Кристина Хьопфнер – дула от Германия, съпругата на немския посланник в България.

Организатори на събитието: дулите към European Perinatal School и Център „Естествени идеи“.

Лого: www.worlddoulaweek.com

 
Източници:
http://en.wikipedia.org/wiki/Doula
www.doula.bg
www.missby.wordpress.com

Положителната нагласа към раждането е ключов елемент, помагащ то да се случи леко и без излишни усложнения, но историите , които сме слушали не ни носят тези очаквания. Приятелките дават съвети, осланящи се на горчивия опит от техните преживявания и т.н.

Страхът от неизвестното породи нуждата от организирането на курсове за бременни по западен модел и в нашата страна. Това не е поредното подражание, а естествена потребност от подготовка, която е част от грижата за раждащата жена. Не случайно това се случи преди около 10 години или две-три години след здравната реформа.

Все повече бъдещи родители разбират нуждата и ползата от посещаването на такъв тип занятия. Естествено не липсват и такива, които не смятат за необходимо да отделят време и средства за нещо, което така или иначе ще се случи с или без тяхното участие. Не рядко се чуват и реплики „баба ти все с курсове е раждала”, но колкото и невероятно да ви звучи, баба ви е била подготвена от нейната баба. Не случайно някой възрастни АГ специалисти казват, че въпреки днешната информация, едно време нашите майки са били по – знаещи за процеса на раждане. Женските консултации имали тази функция , а личните разговори с наблюдаващата акушерка са имали своя смисъл. Наблюденията показват , че има голяма разлика в поведението на жените , които познават процеса и знаят как да си помогнат сами и тези , които са се ограничили с разказите на близки. Има и трети тип, които казват , че не искат нищо да чуват. Такива жени най-често изпадат в паника и не само , че не могат да си помогнат , а и пречат на медицинския персонал, което води до нежелани усложнения за тях самите и за бебето. Информацията , която ни залива от различни медии, телевизия, списания, рекламни издания и интернет пространството е много противоречива. Не малко са и статиите в подкрепа на естественото раждане, които отричат всички медицински практики. Няма начин след всичко това да не се чувствате объркани и да не знаете на какво и на кого да вярвате.

Така че , мили родители – изправени сте пред избор.
В почти всички големи градове има вече училища за родители или курсове за бременни. Всички те са създадени под различни форми:

• Курсове за бременни създадени от организации, чиято мисия е бъдещите родители да са знаещи, подготвени и уверени в себе си да поемат отговорност за здравето на децата си.
• Безплатни Училища организирани от магазини за бебешки стоки.(фирми, чиито бизнес е насочен в услуга на бременните жени и техните семейства )
• Безплатни Училища в Моловете, организирани от различни списания .
• Безплатни Училища в АГ Клиниките или в медицинските центрове.
• Безплатни Училища в социални центрове, чиято дейност е да подпомогнат и обучат майки в неравностойно положение.(подкрепа , да отгледат децата си сами )
• Онлайн училища.
• Сигурно има и други, за които не знам.

За никой не е тайна , че лекциите в магазините са с рекламна цел. Организаторите засягат в програмата различни, полезни теми и обикновено канят за свои лектори – добри специалисти от различни области. На тези лекции се събират доста хора и за съжаление не всички са жадни за знания. Обикновено има някаква почерпка и подаръци. Срещите обикновено са веднъж в месеца и помислете: една бременна жена , на колко от тях може да присъства, и колко важни за нея теми може да посети? Та тя е бременна само 9 месеца.

Сигурно сте посещавали някоя от лекциите в АГ Клиника. Посещенията в болниците на отворени врати са много полезни. Бъдещите родители могат да видят обстановката, да зададат своите въпроси и да усетят отношението. Познавайки болниците могат да направят своя избор. На тези срещи обаче не се обяснява родовия процес в дълбочина. Там обикновено не се говори за това как може да си помогнете сами или да ви помогне вашия партньор, а единствено какво ще направят лекарите, за да се роди бебето. Вие оставате с нагласата, че не сте главния герой в този филм, а това е изключително важно за вас, за бебето и за мястото в обществото след това и на двама ви.

Онлайн училищата са нещо много практично, защото не се налага в горещо или студено време да отидеш някъде, а и могат да бъдат полезни на много бременни двойки, които живеят извън големите градове. Но за сега още не са достатъчно развити и на този етап техен минус е, че наистина засягат само теоретичния лекционен тип, които сам по себе си не е достатъчно ефективен.

Затова реших да споделя с вас няколко начина да избирате вашия курс :

За какво да питаме

• Проучете внимателно курсовете за подготовка и изберете този , който е
  най – подходящ за вас. Групите трябва да бъдат по 8 до 10 човека. Темите е добре да бъдат водени от специалист в съответната област, който да уважава въпросите на бъдещите родители. Програмата трябва да включва теоретична част, подкрепена от практически занятия, гледане и коментар на подходящи видео-материали, физическа подготовка и време за разговори. Личния контакт е от голямо значение. Добрите водещи ( лектори ) не блестят със знания и не дават наставления , а умеят да предразполагат семействата да разказват за своите мисли и чувства и така по – добре вникнат в темата. Така обучаващият вижда резултата от проведеното занятие. “Информацията не кара хората да се чувстват по-силни. Овластяваме ги, като ги изслушаме и като се интересуваме от тях.”- казва Гейл Тъли, акушерка и родилен активист от САЩ. Добре е лекторите да имат деца. Срещите, спделящи личен опит играят също важна роля.
• Темите трябва да засягат всички аспекти на бременността, раждането и майчинството и да се коментират различни гледни точки. Така родителите могат да взимат решения, които са най-правилни за тях. Информацията трябва да бъде обективна и умерена, поднесена на достъпен език. Не трябва да „залита” в една или друга посока и силно да налага мнение. Трябва да има възможност за избор на темите, в зависимост с желанията и нуждите на жената. Психологическата подготовка е много важна за бременните жени, за да могат да осъзнаят и приемат промените , които настъпват в живота им.
• Всяко теоретично занятие трябва да има време за лека релаксация , дихателна практика и време за свободни разговори. Това е добре , за да могат родителите да усвоят техниките, с които могат да облекчат болката и сами да си помагат по време на раждане.
• Добрите курсове предлагат място , където жените могат да стоят на земята по турски, в японски стоеж или полегнали на една страна, върху различни възглавници. Трябва да има възможност , когато жената има нужда да променя позата или да се разходи.
• Не пренебрегвайте физическата си активност и начина си на хранене. Доброто хранене през бременността има огромно значение. Физически активните жени са в добро психическо здраве. Гимнастика, йога, плуване или танци за бременни ще ви раздвижат, тонизират и ще подготвят тялото ви за раждане и майчинство. Така ще повишите вашата издържливост и ще подготвите мускулите. Упражнения за тазовото дъно е много важно да се правят редовно.
• Изберете курс, на който има възможност да присъства и бъдещия татко. Там ще се запознае и ще общува и с други бащи. Гледайте заедно подходящи филми. Ако ще присъства на раждането го вземете с вас на занятията за подготовка. Добрите програми са разработени така, че мъжете да участват активно и да се чувстват нужни и важни в този период.
• Ако във вашия град има повече от едно родилно отделение е добре с групата на курса организирано да посетите различните клиники. Информирайте се предварително за предимствата и рисковете на услугите, които предлагат АГ отделенията.
• След като родите, не спирайте да търсите подкрепата и помощта на училищата за родители. Те правят срещи , на които майките обсъждат теми, които ги интересуват. Помагат при проблеми с кърменето. Имат възстановителни програми и занятия мама и бебе. Организират семинари за родители с опитни психолози, които дават възможност навреме да се замислим , колко много зависи от нас, какви хора ще бъдат децата ни.

Реших да напиша тези няколко критерия , по които може да се ориентирате как да изберете училище за родители, защото все повече се срещам с хора, които, уж са отделили време до се поинтересуват, да посетят някоя , друга лекция, а когато се сблъскат с истинската промяна, се оказва , че никак не са я очаквали. Задайте си вашите въпроси и си отговорете, така ще изберете най-доброто за вас. Няма универсална рецепта и всяка майка и бебе са различни. Майчинството е нещо неповторимо и прекрасно, ако успееш да отвориш душата и сърцето си за него.

Успех !!!
Изживейте го.
Дано съм ви полезна.

Източници:

www.doula.bg

www.kenguru.bg

Раждането на Светлана

Много позакъснях с този разказ, но той отлежа почти година в мислите ми и сега му дойде времето да види бял свят.

Светлана идваше на курс за бременни  в Училището  за родители . Бях споделила, че се обучавам за дула и един ден тя ме попита , дали искам да бъда нейна подкрепа по време на раждане. Когато влезе в 9-я месец  ѝ казах,  че трябва да говори с нейния лекар за своите желания.  Беше избрала д-р Минев за свой лекар.

За да съм в течение как се движат нещата се чувахме след всеки преглед.

На 6 февруари 2012 г., вечерта, Светлана каза че бебето е високо , няма разкритие  и раждането няма да се случи най-вероятно тази седмица.

Добре, но  както много често се случва , и трябва да разберем , бебетата обичат да ни изненадват и сами да решават кой е техния ден.

Беше ден вторник, 7 февруари , един от онези много снежни дни, които в Пловдив се случват много рядко. Имаше много сняг по улиците , а и продължаваше да вали на парцали. Нямаше почти никакво движение. Който беше успял, си беше останал вкъщи. Нещо, все пак ме накара да тръгна с колата, уж за да стигна до МОЛ Пловдив, където във вторник в 10.00ч. имаше училище за родители. Исках да чуя как се движат нещата там, въпреки че бях почти убедена, че няма да намеря никой, защото никоя бременна или мама с бебе нямаше да излезе в този сняг. Все пак бях решила че трябва да отида. МОЛ Пловдив се намира на 5 мин. от АГ Селена – болницата, която избра за своето раждане Светлана.

Поради стечение на различни обстоятелства , Светлана се беше докосвала до учебниците по акушерство и имаше информация как се случват нещата и какви са практиките в болниците. И по една или друга причина си беше мислила че ще роди с цезарово сечение , защото е на 35 год. Д-р Минев обаче е от лекарите , които застават зад естественото раждане и я беше убедил, че възрастта не е проблем и, че няма друга причина , за да не се случи естествено раждане. Не беше решила на 100 % , но искаше да не ползва епидурално обезболяване. Беше останала известна доза страх , че няма да издържи на болката. Не беше коментирала това с д-р Минев. Не беше взела решение сама за себе си и може би за това беше отложила този разговор във времето.

Естествено в Мол-а училище нямаше , раздадох брошурки , изчистих колата за N-ти път от натрупалия сняг и реших, че ще отида до Клиниката да говоря с д-р Минев , за това какво прави една дула, а и исках да чуя неговото мнение и отношение за това. Дълго обмислях този разговор. Мислех си какво да си приготвя и дали ще мога да ползвам компресите, ароматните свещи и т.н. Светлана не беше успяла да говори с него . Все пак бебка ни изненада ( както снегът по улиците посред февруари ).

Тръгнах по бялата улица и точно завивах на светофара, към Клиниката , телефонът ми звънна. Беше Лъчезар – приятелят на Светлана. Каза , че са я прегледали, че раждането е започнало – 4 см. разкритие. Каза: „ Ако не можеш да дойдеш –не се притеснявай.” , отговорих: „Идвам”. След по- малко от 5 мин. бях в Клиниката. Едва ли имаше друг начин, в който можех да стигна по – бързо. Облякоха ме с болнични дрехи и вече бях при Светлана. Беше разбрала , че не е момента за разговори с нейния лекар и каза: „Реших, че ще е с епидурална”. Направиха тоалет и понеже родовата дейност беше добра , бързаха да сложат обезболяване и да включат система с окситоцин, за да стане по бързо разкритие. На смяна беше ак. Катя Павлова. Контракциите бяха на около 5 мин. Когато започваше контракция, Светлана се опираше на стената. Казваше , че са поносими. Тоновете на бебето бяха добри. Акушерка Павлова извика анестезиолог, поставиха обезболяването и казаха, че трябва да полежи 30 мин., за да може упойката да се разнесе равномерно и че след 10 мин. болките ще изчезнат съвсем и ще усеща само втвърдяване на корема. Включиха система с окситоцин . Тоновете на бебето паднаха до 60, дали от лежането на гръб или от обезболяването , или от …..??? Поставиха някакъв медикамент в системата, не обясниха какъв и казаха на Светлана да се обърне на ляво. След известно време тоновете на бебето се възстановиха. Контракциите станаха доста силни и чести. Светлана стискаше юмруци, не можех да помогна с масаж, защото той е ефективен в областта на кръста и таза , а там беше катетъра с обезболяването. Не я беше страх. Не веше згубила и чувството си за хумор. Изглеждаше спокойна.

30 –те минути бяха изтекли, а контракциите ставах все по-болезнени. Светлана помоли да се изправи и да се движи със системата. Помогнах ѝ да се изправи . Анистезиологът очакваше , че ще чувства краката си изтръпнали , но нямаше такова нещо. Контракциите си бяха все така болезнени , а разкритието беше вече 7 см. Осъмниха се в епидуралната и я поставиха отново. Тогава вече , нещата се случиха така както очакваха всички медицински лица в залата. Болката изчезна, Светлана каза, че чувства краката си доста студени. Седнах на края на леглото и ги разтривах, за да ги стопля. Д-р Минев се шегуваше с нас , че и той правел така с родилките: държал ги за ръка и т.н. и чак сега от нас разбрал , че не бил акушер – гинеколог, а Дула.

За пояснение, когато почти се достигне пълно разкритие обезболяване вече не се прави, за да може родилката да усеща напъните и да участва активно в раждането.

В 14,00 ч разкритието беше пълно. Помогнахме ѝ с ак. Павлова да отиде до родилното легло, защото упойката не беше отминала и Светлана не усещаше напъните. Казваха и кога да напъва…. И след 2 контракции, 4 напъна и „помощ” от лекаря –натиск над корема, в 14.15 мин. Елинор се роди. Бързо и лесно.

Раждането ни изненада , но бяхме успели да говорим с педиатрите, че Светлана иска да не се разделят с бебето. Ако всичко е наред , да го гушне веднага, да отложат меренето и тегленето с 10 мин. Набрах номера на Лъчезар и подадох телефона на Светлана , да му съобщи сама новината. Естествено в суматохата се оказахме без фотоапарат.

Гледката беше уникална. В момента, в който сложиха бебето върху гърдите на мама, то спря да плаче. Сгуши се . Притихна. Постоя минута, две така и след това отметна глава назад и потърси погледа на майка си. Бях изумена. Много бях чела за този първи контакт, знаех че така правят бебетата, но когато го видях с очите си – унемях. Това беше техният вълшебен момент. Виждаха се в един друг свят, а вече се познаваха. Мъничко им завидях.

Снимах тези моменти на клип на телефона и ги показах на тати веднага след това (той не събра смелост дабъде с нас ) . След 15 мин. педиатрите взеха бебето за преглед и казха че ще и го върнат веднага след това.

Елинор и Светлана бяха свършили много работа и имаха нужда от почивка.

Не успях да помогна много за раждането , но се чувствах щастлива, че бях с нея и подарихме тези първи минути в майчина прегръдка на Елинор.