Раждането на Светлана

Много позакъснях с този разказ, но той отлежа почти година в мислите ми и сега му дойде времето да види бял свят.

Светлана идваше на курс за бременни в Училището за родители . Бях споделила, че се обучавам за дула и един ден тя ме попита , дали искам да бъда нейна подкрепа по време на раждане. Когато влезе в 9-я месец ѝ казах, че трябва да говори с нейния лекар за своите желания. Беше избрала д-р Минев за свой лекар.

За да съм в течение как се движат нещата се чувахме след всеки преглед.

На 6 февруари 2012 г., вечерта, Светлана каза че бебето е високо , няма разкритие и раждането няма да се случи най-вероятно тази седмица.

Добре, но както много често се случва , и трябва да разберем , бебетата обичат да ни изненадват и сами да решават кой е техния ден.

Беше ден вторник, 7 февруари , един от онези много снежни дни, които в Пловдив се случват много рядко. Имаше много сняг по улиците , а и продължаваше да вали на парцали. Нямаше почти никакво движение. Който беше успял, си беше останал вкъщи. Нещо, все пак ме накара да тръгна с колата, уж за да стигна до МОЛ Пловдив, където във вторник в 10.00ч. имаше училище за родители. Исках да чуя как се движат нещата там, въпреки че бях почти убедена, че няма да намеря никой, защото никоя бременна или мама с бебе нямаше да излезе в този сняг. Все пак бях решила че трябва да отида. МОЛ Пловдив се намира на 5 мин. от АГ Селена – болницата, която избра за своето раждане Светлана.

Поради стечение на различни обстоятелства , Светлана се беше докосвала до учебниците по акушерство и имаше информация как се случват нещата и какви са практиките в болниците. И по една или друга причина си беше мислила че ще роди с цезарово сечение , защото е на 35 год. Д-р Минев обаче е от лекарите , които застават зад естественото раждане и я беше убедил, че възрастта не е проблем и, че няма друга причина , за да не се случи естествено раждане. Не беше решила на 100 % , но искаше да не ползва епидурално обезболяване. Беше останала известна доза страх , че няма да издържи на болката. Не беше коментирала това с д-р Минев. Не беше взела решение сама за себе си и може би за това беше отложила този разговор във времето.

Естествено в Мол-а училище нямаше , раздадох брошурки , изчистих колата за N-ти път от натрупалия сняг и реших, че ще отида до Клиниката да говоря с д-р Минев , за това какво прави една дула, а и исках да чуя неговото мнение и отношение за това. Дълго обмислях този разговор. Мислех си какво да си приготвя и дали ще мога да ползвам компресите, ароматните свещи и т.н. Светлана не беше успяла да говори с него . Все пак бебка ни изненада ( както снегът по улиците посред февруари :) ).

Тръгнах по бялата улица и точно завивах на светофара, към Клиниката , телефонът ми звънна. Беше Лъчезар – приятелят на Светлана. Каза , че са я прегледали, че раждането е започнало – 4 см. разкритие. Каза: „ Ако не можеш да дойдеш –не се притеснявай.” , отговорих: „Идвам”. След по- малко от 5 мин. бях в Клиниката. Едва ли имаше друг начин, в който можех да стигна по – бързо. Облякоха ме с болнични дрехи и вече бях при Светлана. Беше разбрала , че не е момента за разговори с нейния лекар и каза: „Реших, че ще е с епидурална”. Направиха тоалет и понеже родовата дейност беше добра , бързаха да сложат обезболяване и да включат система с окситоцин, за да стане по бързо разкритие. На смяна беше ак. Катя Павлова. Контракциите бяха на около 5 мин. Когато започваше контракция, Светлана се опираше на стената. Казваше , че са поносими. Тоновете на бебето бяха добри. Акушерка Павлова извика анестезиолог, поставиха обезболяването и казаха, че трябва да полежи 30 мин., за да може упойката да се разнесе равномерно и че след 10 мин. болките ще изчезнат съвсем и ще усеща само втвърдяване на корема. Включиха система с окситоцин . Тоновете на бебето паднаха до 60, дали от лежането на гръб или от обезболяването , или от …..??? Поставиха някакъв медикамент в системата, не обясниха какъв и казаха на Светлана да се обърне на ляво. След известно време тоновете на бебето се възстановиха. Контракциите станаха доста силни и чести. Светлана стискаше юмруци, не можех да помогна с масаж, защото той е ефективен в областта на кръста и таза , а там беше катетъра с обезболяването. Не я беше страх. Не веше згубила и чувството си за хумор. Изглеждаше спокойна.

30 –те минути бяха изтекли, а контракциите ставах все по-болезнени. Светлана помоли да се изправи и да се движи със системата. Помогнах ѝ да се изправи . Анистезиологът очакваше , че ще чувства краката си изтръпнали , но нямаше такова нещо. Контракциите си бяха все така болезнени , а разкритието беше вече 7 см. Осъмниха се в епидуралната и я поставиха отново. Тогава вече , нещата се случиха така както очакваха всички медицински лица в залата. Болката изчезна, Светлана каза, че чувства краката си доста студени. Седнах на края на леглото и ги разтривах, за да ги стопля. Д-р Минев се шегуваше с нас , че и той правел така с родилките: държал ги за ръка и т.н. и чак сега от нас разбрал , че не бил акушер – гинеколог, а Дула. :)

За пояснение, когато почти се достигне пълно разкритие обезболяване вече не се прави, за да може родилката да усеща напъните и да участва активно в раждането.

В 14,00 ч разкритието беше пълно. Помогнахме ѝ с ак. Павлова да отиде до родилното легло, защото упойката не беше отминала и Светлана не усещаше напъните. Казваха и кога да напъва…. И след 2 контракции, 4 напъна и „помощ” от лекаря –натиск над корема, в 14.15 мин. Елинор се роди. Бързо и лесно.

Раждането ни изненада , но бяхме успели да говорим с педиатрите, че Светлана иска да не се разделят с бебето. Ако всичко е наред , да го гушне веднага, да отложат меренето и тегленето с 10 мин. Набрах номера на Лъчезар и подадох телефона на Светлана , да му съобщи сама новината. Естествено в суматохата се оказахме без фотоапарат.

Гледката беше уникална. В момента, в който сложиха бебето върху гърдите на мама, то спря да плаче. Сгуши се . Притихна. Постоя минута, две така и след това отметна глава назад и потърси погледа на майка си. Бях изумена. Много бях чела за този първи контакт, знаех че така правят бебетата, но когато го видях с очите си – унемях. Това беше техният вълшебен момент. Виждаха се в един друг свят, а вече се познаваха. Мъничко им завидях.

Снимах тези моменти на клип на телефона и ги показах на тати веднага след това (той не събра смелост дабъде с нас ) . След 15 мин. педиатрите взеха бебето за преглед и казха че ще и го върнат веднага след това.

Елинор и Светлана бяха свършили много работа и имаха нужда от почивка.

Не успях да помогна много за раждането , но се чувствах щастлива, че бях с нея и подарихме тези първи минути в майчина прегръдка на Елинор.

Leave a reply

required

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>