Здравейте!

Аз съм Яна Симеонова, юрист по образование, а последните 10 години работя в сферата на корпоративния и алтернативен туризъм. Към днешна дата вече съм и майка, което се оказа май най- трудният и невероятно красив проект в живота ми.

Още когато видях положителния тест за бременност си дадох сметка, че животът ми се промени за секунди. Ако трябва да съм честна, дори се стреснах малко и бях притеснена, като съобщих на таткото, но мъжът ми, да си призная, беше по- адекватен от мен и реагира с усмивка, докато аз си задавах вече хиляди въпроси. На кратко, имах една чудесна бременност, без сълзливи емоции или хормонални истерии, качих всико на всико 7 кг. и не мога да кажа, че беше толкова труден период, по – скоро беше различен, като един отделен епизод от живота ти. До към 5-6 месец почти не се вълнувах от детайлите по самият родилен процес, четях тук там по някоя статия (Така се сблъсках и с Ели- моята дула, за което ще разкажа след малко). Купих си книгата на доктор Сиърс още в началото на бременността (прекрасно четиво, много близко до моите разбирания за целия процес по отглеждане на бебе и самото раждане), където и срещнах твърдението, че това да си вземеш дула с теб, при самото раждане, би било най – разумното решение в процеса (към онзи момент знаех за дулите, но не се замислях въобще за подобна услуга). Случайно няколко пъти попадах на статия, свързана с Елена Стоянова (моята дула), която някак си остана в съзнанието ми, но отново не запазих контакт, дори и името не бях запомниила и така месец след месец бременността си напредна, посещавах си моя гинеколког регулярно, който ме насочи към допълнителен АГ специалист, тъй като той не се занимава с израждане на бебета (по – късно разбрах, че всъщност никой лекар не се занимава с този процес активно, а е там само на финал за кратко или наминава от време на време, но и това е друга тема ). Прочети целия разказ……