Сигурно моето представяне ще ви се стори познато. И ще си кажете, че някъде сте го чели.
Не , просто сте попадали на представянето на едни други дами, които са извървели сходен път, и работят за същата кауза.

Казвам се Елена Стоянова , на 38 години, от Пловдив.
Майка съм на три страхотни деца. Диляна на 14 год. , Даниел на 12 и подаръка , който си направихме през 2014 г. – Ники на 1 год. Винаги съм учила нещо, което с основа  математика. Завършила съм икономика. Това определено не се оказа моята професия,  но пък много ми помага.

Живота предлага различни възможности.

Двете майчинства ме промениха много.  Всъщност от позицията на времето , мога да кажа, че това, с което съм се захванала, трябва да се преживее и да се прави от сърце и душа.

2000 година подари това голямо предизвикателство – да станеш родител. Появата на двете големи деца  на бял свят   се случи напълно естествено. Не разбирах защо жените не искат да поемат тази отговорност. Благодаря на господ, че колкото НЕ бях информирана, попаднах на страхотен екип с прекрасна акушерка, която имаше много зад себе си. Като казвам „попаднах” е наистина така, защото второто ми раждане се случи отново в нейните ръце. Без да го подготвям. Може би за късмет.
С времето се възхищавах на жени , които успяваха да съчетават майчинството и професията си. Но на мен цялото ми същество подсказваше , че искам да бъда майка 24 часа, 365 дена в годината. Благодарна съм, че имах възможност да се насладя на майчинството и да не пропусна нито едно детско трептене.

През 2005 година, отново , не случайно пред мен се изправи Център за бременни жени , който е под шапката на Фондация Приятелство. Започнах работа там. Негова  цел беше обучението на бъдещи родители. Опитът , който натрупах там ме научи, че  позитивната нагласа към процеса на бременността, раждането и майчинството е ключът към щастливи майки. Не малко жени ми повярваха, и страха от промяната и раждането останаха на заден план. Взеха решение да бъдат родители, които са знаещи , информирани и можещи да поемат отговорност за собственото си здраве и за здравето на децата си. Това ме изпълваше с много положителни емоции.

Бях намерила своето местенце и моята работа, която ми доставя много удоволствие.

Явно имаше смисъл.

Започнах да търся все повече информация, защо естествения страх от раждането се е превърнал в кошмар за жените. Пренасян от уста на уста и от майка на дъщеря. Тогава за първи път се сблъсках с информация за професията дула. Махнах с лека ръка и си казах – “На мен, дула не ми беше нужна. Жените могат да се справят и без това”. Да , но те нямаха моята акушерка.  Това се случи около 2008 година – изглеждаше ми като невъзможна мисия съвместна с болниците. Вече участвах в организирането на събития заедно с ЛЛЛ за промяна на практиките по отношение на кърменето. Бях наясно колко години са необходими, за да се види положителния резултат. Не поех по този път.

Докато растяха децата, си мислих, че моите интереси се движат с техните и , че моя бизнес е такъв , че да обслужва техните.
Явно някъде грешах.
Децата пораснаха, аз продължих да се занимавам с обучение и подготовка за раждане на бъдещи мами и техните семейства.

Сега отново организирам Училище за родители.

През 2010 се записах в обучението за доброволни консултанти към НАПК.

Един ден Дулата отново ме настигна. В часа по гимнастика за бременни ми попадна информация , че Сдружение Естествено организира обучение за дули, само че , вече  го бях пропуснала. Нещо започна да ме чопли, започнах да търся.  Бях решена да започна он-лайн обучение, когато Център за естествени идеи през ноември 2011 г.организира второ. Този път вече не го пропуснах.

Знаех с какво се захващам, посоката вече беше избрана.

Това е като обещание пред всички бъдещи мами , че ще дам целия си опит , знания и енергия , за да помогна на българските бъдещи майки да се гордеят с раждането и да посрещнат  децта си с повече любов , от колкото предполагат , че може да съществува.

Моето първо раждане като дула се случи в най-снежния ден на февруари 2012 г. Почуствах опиянението от това да бъдеш полезен.

През 2013 се сертифицирах като обучител по програмата “Най-щастливото бебе”. Опита през годините от общуването с новите  родители  ми показа нуждата от подкрепа след раждане. С подкрепата за кърмене и техниките на д-р Харви Карп за успокояване на плачшщи бебета мога да науча всеки родител да изпита удоволствието от този период и усещането, че си успешен.

Дълго се канех да направя този блог, защото , знам колко много вече е писано за бременността и раждането и може би някои неща ще се повтарят. Надявам се да ги прочетат различни хора , а те да разкажат на други хора, че раждането е най-силното физическо и емоционално  преживяване в живота на жената, но е и социално събитие. „Ражда се не само бебе, ражда се нова майка, нов баща и ново семейство, изправени пред едно общо предизвикателство.” Ще ви разказвам как съм станала част от съдбите на тези хора и как някои лекари и акушерки са ни подкрепили. Ще направя всичко възможно всички да знаят и да имат нагласата , че българката има право на подкрепа по време на раждане.  За вас и вашето дете има смисъл, когато през останалата част от живота си спомняте за това събитие, да е с благоговение и удивление.

Консултант по лактация към НАПК

Сертифициран обучител по програмата на др. Харви Карп “Най-щастливото бебе”

Дула към European Perinatal School в процес на сертификасия